Швейцария е загубила близо една пета от ледниковия си лед само за пет години. През 2026 г. топенето отново е достигнало едни от най-високите нива, измервани досега, а учени описват някои места в Алпите като „лунни пейзажи“, където допреди години е имало стотици метри лед.

Швейцарските ледници са загубили 5,5% от обема си само през първите осем месеца на 2026 г. Това показва годишният доклад на швейцарската мрежа за наблюдение на ледниците GLAMOS и Швейцарската комисия за наблюдение на криосферата.

Резултатът е близо до рекорда от 2022 г. От 2021 г. досега общата загуба достига 19,4%.

Причината е комбинация от малко сняг през зимата и изключително високи температури през лятото.

„Сега там има каменна пустиня“

Глациологът Матиас Хус от ETH Zürich, който е водещ автор на доклада, казва, че скоростта на промените трудно може да бъде осъзната, пише The Guardian. 

Само преди едно поколение някои от местата, които днес са покрити с голи скали, са се намирали под стотици метри лед.

„Посетих едно такова място миналата седмица. Невероятно е да стоиш в този лунен пейзаж, където само преди няколко години имаше огромен слой лед и голям ледник“, разказва Хус.

„Сега това е каменна пустиня с отделни блокове стар лед, които все още лежат там и се топят върху нагорещените скали“, допълва той.

Учените все още не са направили окончателна равносметка колко ледници са изчезнали напълно през тази година. Те обаче вече са наблюдавали изчезването на няколко по-малки.

Ледниците започват да се разпадат отвътре

Средната дебелина на отделните наблюдавани ледници е намаляла с между 2,5 и 4 метра само през 2026 г.

Учените наблюдават и друг тревожен процес. Ледниците вече не се отдръпват единствено заради топенето на повърхността. Част от тях започват да се разрушават отвътре.

Водни потоци под леда образуват кухини, чиито тавани впоследствие се срутват.

„В средата на леда се появяват огромни дупки, почти като в сирене. Покривите им се срутват“, обяснява Хус.

Според него тези процеси разкъсват ледниците и допълнително ускоряват изчезването им.

Най-горещият и сух период от началото на измерванията

Промяната се случва на фона на особено високи температури в Европа. Континентът се затопля приблизително два пъти по-бързо от средното за света, а Алпите са сред районите, в които последствията са особено видими.

Анализ на MeteoSwiss показва, че периодът между април и септември 2026 г. е бил най-горещият и най-сухият за този период от началото на измерванията през 1864 г.

Въпреки това загубата на лед през тази година остава малко под рекорда от 2022 г.

Учените обясняват разликата с няколко фактора. Върху ледниците е попаднал по-малко прах от Сахара, който потъмнява снежната повърхност и намалява способността ѝ да отразява слънчевата светлина. В края на зимата снежната покривка също е била малко по-голяма.

Ледник е загубил 99% от площта си

Един от най-драматичните примери е бившият ледник Грис, известен и като Plattalvafirn.

През септември Хус посещава мястото, където някога ледникът е покривал цял планински склон. За последните 20 години той е загубил 99% от площта си.

Именно този ледник е сред най-подробно наблюдаваните в света още от 50-те години на XX век. Хус е работил с историческите данни за него още по време на докторантурата си.

Според учения сравнението показва колко рязко се е ускорила промяната.

„Тогава скоростта на отдръпване все още беше в някакви нормални граници. Това, което наблюдаваме сега, е истинска експлозия в темповете на топене, която води до разпадането на ледниците“, казва Хус. „Те буквално се разпадат“.