На този фон припомняме, че на 14.10.1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува морската ни столица Варна. Моментът не е случайно избран. В тези дни българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и освобождават тези стари български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния „освободител“, като наказание на България за нейната национална политика. Това пише проф. полк. о.з. Димитър Недялков, известен експерт по военна история. И припомня, че в Първата световна война България се включва на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили, в опит да реализира националния идеал за обединение. Това я изправя срещу силите на Антантата (Англия, Франция и Русия), като в началото на войната, освен на западните граници, изключително сериозна е заплахата от страна на руския военен флот в Черно море.

Рано сутринта на 14-ти ескадра от 17 руски военни кораба започва обстрел на Варна. Участват и самолети. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището, в района на Галата и Евксиноград, но впоследствие снарядите удрят централната част на града и гъсто населените му квартали.

Градът е спасен от две немски подводници, които прогонват руските кораби.

На коварния удар в гърба реагира цар Фердинанд. По негово настояване на 19 октомври е изготвено постановление на Министерския съвет, одобрено на извънредно нощно заседание на XVII Обикновено народно събрание, с което названието на храм-паметника „Св. Александър Невски“ е сменено на „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Взимат се и мерки за военната защита на страната в спешен порядък.

(Крайно време е името на Патриаршеския храм отново да бъде сменено. Александър Невски няма нищо, ама нищо общо с България. Освен това все повече руски историци смятат, че той е приел исляма под натиск от „Златната орда“, владяла Русия столетия.)

Сложната ситуация след ударите срещу търговски кораби недалеч от българското Черноморие, гостоприемството на премиера Радев към руската посланичка Митрофанова и реакциите на съюзниците ни в НАТО и ЕС са повод да припомним някои факти, дълги години премълчавани или претупвани с едно-две изречения в учебниците.

Фактите

Руският княз Светослав I напада България през 968–969 г. Прави го в подкрепа на Византия, с която българите воюват в този момент. Руските войски избиват, опожаряват и насилват всичко по пътя си. За подлия удар и безчинствата княз Светослав получава 110 000 жълтици от ромеите. Българският цар Петър I изпраща 30-хилядна войска да спре нашествениците, но руснаците са над 60 000.

Срещу руския княз Светослав I воюват двама български царе от 968–971 г.

Цар Петър I е вторият син на цар Симеон Велики. Цар Борис I поема властта след смъртта на Петър I и продължава съпротивата.

Когато княз Светослав превзема Пловдив, той нарежда да набият на кол 20 000 българи, жители на града и околностите. След това се отправя към Тракия, която опожарява и разграбва.

Данните са малка част от изследванията на водещи български историци, базирани на византийските хроники на Лъв Дякон и Йоан Скилица.

Заради ослепените самуилови войници сме нарекли ромейския император Василий II Българоубиец. Как би трябвало да наричаме руския Светослав I, заповядал да набият на кол 20 хиляди българи?  

***

В края на 1886 г. дипломатическите отношения между България и Русия са прекъснати. Причината е, че Русия се противопоставя остро на Съединението на България от 6 септември 1885 г. Тя е в основата на последвалия преврат срещу княз Александър I Батенберг.

Като регент, а след това и като министър-председател (от 1887 до 1894 г.), Стефан Стамболов отстоява държавния твърдо суверенитет и независимостта на България, отхвърляйки руския диктат. Той потушава русофилските бунтове, арестува и изгонва руските агенти в България. Обявява също военно положение и готовност на армията за отпор на руска агресия.

***

По време на Първата световна война българската армия води боеве срещу руски войски, които нахлуват в Добруджа през 1916 и 1917 година. В т.н. „Добричка епопея“ части от Трета българска армия отблъскват настъплението на руските и румънските войски. Под командването на  ген. Иван Колев Българската конница изиграва ключова роля в битките и дори пленява цялата Оренбургска дружина и много руски бойни знамена.

***

Руско-турската война от 1877–1878 г.

През 1876 г. е извършена мобилизация в Украйна, основно в Киевския, Харковския и Одеския военен окръг.

Повечето полкове, участвали във войната са формирани в украинските губернии: 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски, 36-ти Орловски, 48-ми Одески, 53-ти Волински, 45-ти Азовски и 1-ви Сумски полк.

В боевете на Шипка до българските опълченци са украинските 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк.

Украински части участват активно в ключовите сражения през войната.

Територията на Украйна служи като основна логистична и снабдителна база за армията. Местното украинско население и студенти от университетите в Киев, Харков и Новоросия даряват средства, храни, доброволен труд и медицинска помощ.

***

През Втората световна война България не е обявявала война на Съветския съюз. На 13 декември 1941 година Царство България официално обявява война на Съединените американски щати (САЩ) и Великобритания. Като следствие от това през 1943–1944 година САЩ и Великобритания извършват бомбардировки над София и други градове. Има много жертви и разрушения. Малка България оказва яростна съпротива. Авиацията ни достойно защитава българското небе с цената на свидни жертви.  

На 5 септември 1944 г. Москва обявява война на България въпреки декларациите на българските власти, че няма да воюват срещу съветските войски. Въпреки това страната ни е окупирана. Окупацията продължава до 1947 година с всички политически и финансови последствия.

***

Това са събития и факти, за които се говори малко и рядко. България не се е плашила от могъщи империи и войски и е отстоявала своята независимост, бранела е народа и земите си. Не трябва ли споменатите събития да са пример за днешните управляващи? А и за всички нас.