Движението на „жълтите жилетки“ отново излиза по улиците на Париж днес, този път като част от разрастваща се коалиция от протестиращи срещу недостатъчните инвестиции в общественото образование, ниските заплати и нарастващите разходи за живот.

„Жълтите жилетки“ призоваха за нови протести в събота, след като миналия уикенд страната беше разтърсена от демонстрации и безредици, довели до мащабни разрушения на правителствени сгради и магазини в цялата страна. 

Френските власти се опитват да възстановят контрола. Местните власти забраниха провеждането на демонстрации в цяла Франция в събота, а в Париж отхвърлиха плана на „жълтите жилетки“ за шествие в оживени търговски райони с луксозни магазини, като "Шанз-Елизе", както и в близост до Елисейския дворец. Френският министър на вътрешните работи Лоран Нунес заяви, че по улиците ще бъдат разположени елитни полицейски части, както и войници, които обикновено патрулират по гарите. Студенти и профсъюзи изразиха подкрепа за „жълтите жилетки“, а различните групи призовават за национална стачка на 5 ноември.

Парижки търговци и жители на френската столица се въоръжават със средства за самозащита, като лютив спрей, опасявайки се от нови безредици и грабежи по време на протестите този уикенд. Оръжейните магазини, които ги предлагат, съобщават за рязък скок в търсенето от страна на клиенти, които споделят, че вече нямат доверие на полицията за защитата на своите магазини, бизнеси и домове.

Няколко парижки музея, сред които Лувърът, "Орсе" и музеят "Пикасо", ще останат затворени в събота.

В Марсилия въпреки забраната за демонстрации общественият транспорт няма да работи в събота - мярка, целяща да попречи на мародери да достигнат до търговските зони.

Движението на жълтите жилетки възникна през 2018 г. в отговор на предложеното от президента Еманюел Макрон увеличение на данъка върху горивата и прерасна в по-широк протест срещу държавния глава, критикуван като „президент на богатите“. Протестите постепенно загубиха инерция, след като Макрон отмени увеличението на данъка и повиши минималната заплата.

За разлика от 2018 г. обаче, сега правителството разполага с ограничени възможности да успокои недоволството. В обръщението си миналата неделя Макрон призна, че цените на горивата и разходите за живот са основателни поводи за тревога. От Елисейския дворец съобщиха, че президентът е осигурил допълнителни доставки на дизел от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Макрон е към края на президентския си мандат, а партията му няма мнозинство в парламента. Предложеният от правителството бюджет предизвика критики от водещите кандидати в президентската надпревара - крайнодясната лидерка Марин Льо Пен и крайнолевия Жан-Люк Меланшон. „Налице е очевидна обща парализа. Имаме протестно движение, което, както всяко социално движение, е нетърпеливо и иска незабавни отговори“, коментира политологът Кристиан Льо Бар от университета Sciences Po Rennes.

Франция има един от най-високите бюджетни дефицити сред развитите икономики, а лихвите по френските 10-годишни държавни облигации тази седмица надхвърлиха 5% за първи път от 2002 г.