Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
- Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
- Не, нищо подобно. Питай я ако искаш...
Гостът съответно попитал:
- Защо е цялата тази любезност?
- Ами как да кажа... - започнала тъщата - ...отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно - нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно - извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана...
- Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
- Ами аз вече имам два жълти картона...
Желанието за живот се ражда в главата, постепенно запалва тялото и сетивата. Някаква неопределима сила ви привлича към него. Искате да бъдете по близо до него. Не се колебайте. Не натискайте спирачките си. Не устоявайте на искушението да живееш истински, дори това да ти струва много, то си заслужава. Вървете смело към него. Човек живее 75% със своята фантазия и 25% с фактите. В това е неговата сила и неговата слабост.