Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дългият! Кой е най-красивият в гората?
- Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Ти си лъвчо.
Продължава на татък и среща слона:
- Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
- Ей, кво се нервиш, бе...Можеше да кажеш просто, че не знаеш...
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...