Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп!
- Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве!
Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът:
- Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са!
Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът:
- Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве!
Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата:
- Какво става там долу?
- Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.