По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
В гората се появил див нерез - татуиран, надрусан и много гаден. Всички животни треперели от ужас и никой не смеел да излиза... Изведнъж, за учудване на нереза, отнякъде изскочил белият заек.
- Ей, заек, ела тук ! Веднага извикай Мечо Пух !
Зайчето запелтечило:
- И ка-ка-какво да му кажа ?
Нерезът дръпнал бавно от джойнта и изхриптял:
- Кажи му: " Прасчо излезе от затвора !"