- Кажете, аз наистина ли съм Наполеон?
- Разбира се, господарю.
- Значи, утре ще има победа над Аустерлиц?
- Разбира се, мосю. Една блестяща победа.
- И след това ще има поход към Русия, опожаряване на Москва...
- Това е положението, мосю... Нищо не може да се направи по въпроса.
- А след това Ватерло, изгнание, остров Света Елена...
- Уви, мосю!
- Ох, боя се, че от всичкото това нещо, ще се побъркам. Ти как смяташ, докторе?
- Ами, за вас, гълъбче, това вече не е страшно...
Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.