"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
- Свидетелката, вие сте длъжна да казвате на съда истината и само истината. Разкажете, какво се случи?
- Ваша чест, нищичко не знам.
- Не знаете?! Но сами преди няколко минути вие твърдяхте, че знаете всичко с най-малки подробности.
- Твъдях. Но не мислих, че ще поставите такива жестоки условия!