Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Иванчо се прибира тъжен вкъщи от училище. Баща му:
- Какво, пак ли двойка?
- Аха.
- По какъв предмет?
- По хорово пеене.
- Ама и пееш по-силно от всички. И по-добре от всички!
- Я си пеех по-силно от всички в хора, особено куплета: "И ти скъпа не разбра, как свърших аз...".
- Е и какво от това! Всички сте пяли, а защо само ти имаш двойка?
- Ами, аз още и показвах...