Зима, навън вали сняг, в селската кръчма са се събрали ловците и се надлъгват. Изведнъж вратата се отваря с трясък и влиза един ловец, целия пребледнял и треперещ.
- Кво става бе? - питат всички в един глас.
- Бех на лов за мечки. Гледам една голяма пещера и влизам. Вътре едни малки мечета, вдигам пушката, да ги гърмя и в това време ме тупа някой по рамото. Обръщам се и кво да видя - един голям мечок се надвесил над мене. И говори!!! Вика ми - Ти що искаш да ми гърмиш децата бе? Сега или ще те изям или ще те изчукам.
- И ти квоооо??? - пак в един глас се обаждат всички.
- Кво аз? Изяде ме, мамка му и мечок.
В едно полицейско управление ченгетата имали безотказно действащ метод за постигане на самопризнания - ако някой престъпник не искал да си признава золумите, го пускали на полицая Пешо. Пешо го обработвал "по мъжки" и до няколко минути от карцера се чувал глас: "Стига, моля ти се, всичко ще си кажа! ". Един ден обаче довели при Пешо много корав престъпник - три дена Пешо го работел, а бандитът не казвал и гък. Накрая Пешо взел да му се моли: "Айде, признай си бе, че направо ми сриваш реномето. Кажи поне нещо, моля ти се! ". Престъпникът промълвил: "Пешо ..... обичам те ..... "