Рано сутринта (17:30) става едно младо наркоманче.Отива в банята пред огледалото и казва:
-Я виж, и тук съм аз и там съм аз!
На вратата се чука.
-Кой е-попита наркоманчето.
-Аз съм!
-Я, и там съм аз!
Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.