Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Из гората върлувал свински грип. Де що има животни се покрили из дупките си. Само Мечо Пух и Прасчо се разхождали безгрижно наоколо. Прасчо си мислел:
- Колко е хубаво да имам приятел като Пух.
Пух си мислел:
- Прасето, ако кихне.... мъртъв е!!!