Свикнал съм искрено да давам по мъничко от своето сърце, но често лошо го раздавам и после ги събирам по зрънце. Не ми тежи от тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи,ч е всеки алчно взема и нищичко не ще и да даде...
- Представяш ли си, лежа си на плажа и ми се тръсва огромен досадник висок към два метра, застава на едно коляно и ми предлага да се оженим!
- Да?! А ти какво направи?
- Какво, какво... Съгласих се!
- Така ли?! Ама изведнъж?
- Е какво, да чакам да ми счупи и другото коляно ли?