Извикал хан Кубрат най-големия си син.
- Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи.
Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже.
- А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж.
Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши.
- А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината...
Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си.
- Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!
На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията:
- Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите.
- Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи.
- Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен.
- Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я.