Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси. Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години.
- Просто трябва да се чака, моето момиче - казва юбилярят.- Останалото са подробности.