Двама приятели се срещат, след като не са се виждали дълги години. Единият нещо дъвче в устата си и от време на време клати глава. Другият го пита:
- Как си, не сме се виждали толкова отдавна? Още ли играеш така страстно на тото?
- Ами - фъфлейки отговаря първият приятел - добре съм. Миналата седмица уцелих шест числа...
- Браво! - прекъсва го с нетърпение. - И какво стана после, каква е печалбата?
- Голяма - продължава, фъфлейки първият приятел. - Ударих джакпота! Само че забравих да пусна фиша - тъжно поклаща глава.
- Какво!?! Ама, че заплес! Аз на твое място щях да си изям топките от яд...
- Ами аз какво мислиш, че правя в момента - фъфлейки отговаря първият приятел.
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен