Сряда, 9 септември 2026
|
Хасково
23°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Вчера ме изгониха от урока по математика. Очевидно, правилният отговор на въпроса "Какво идва след 69?" не е миене на устата.
Прочети още подобни вицове
08.09.2026
07.09.2026
07.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Обява по време на криза: Искам да се омъжа. Говоря малко, готвя вкусно, глава не ме боли!
Разни
03.10.2017
1,525 прегледа
Следващ →
Още вицове
Лежи на смъртно легло старецът Онаний, а около него тъжни стоят внуците му - до един мъжаги. Лежи Онаний и напевно нарежда: - Умря Ленин и с него умря ленинизмът... Умря Сталин, а с него и сталинизмът... Умре ли Онаний... Внуците в хор: - Не умирай, дядо!!!
Червената шапчица, по Йордан Радичков - Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Жена отишла в командировка. Мъжът й се затъжил и отишъл при нея неочаквано в хотела. Щом се видели и веднага скочили в леглото, бурен секс, викове... От съседната стая някой извикал: -Не можете ли по-тихо! ! ! Вече пета нощ не мога да спя от вас!
Реклама: - Опитах много средства за миене на чинии, но избрах едно..жена!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.