Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една гора. Чапай казал:
- Бързо, Петка, преобразявай се в пейка, а аз - в брезичка, и така ще се спасим.
Така и сторили. Дошли белите, спрели се да починат. Единият извадил нож и издълбал на пейката името си.
Заминали си белите, преобразили се Чапай и Петка отново в хора, на Петка охкал, пъшкал и се тръшкал.
- Млъкни бе, глупак! - срязъл го Чахай. - На тебе само едно име ти издълбаха, а на мене - клончето ми отрязаха...
На мистър Смит починала жената. Млада и красива. Мистър Смит, като истински англичанин, стоически се държи на погребението. А до него безутешно ридае млад мъж, хлипайки, колко за него значела тази жена.
Като свършило погребението, мистър Смит отишъл при младия мъж и го утешава:
- Не се разстройвайте, приятелю, ще се оженя отново!