Внедрява КГБ в Щатите шпионин - Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо - по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" - си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита:
- Шиете ли шарени дюшеци?
- А, братле, грешка - аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
"Тук беше Пешо", "Тук беше Мишо", "Тук беше Стоян"...
Уж най-обикновени надписи...Но защо се нервя, защо???
От почерците ли е...или защото ги чета вкъщи в гардероба?