Сряда, 9 септември 2026 | Хасково 23°
Един човек искал да се самоубива и решил да скача от моста. От долу стар рибар го видял и му казал: Ей я ела за малко. -Немога зает съм ще скачам.-отговорил самоубиеца. -Абе ела като ти казвам!-казал стареца. Отишъл нашия човек при стареца, и му казал: -Дотегна ми от живота ще скачам. А старецът му казал: -Я се пребери у вас седни, успокой се и прочети ей тази бележка. Човекът се прибрал и прочел "Няма да е все така!" Брей казал си човекък, то в това има смисъл, и се заловил за работа и натрупал състояние, фирми, коли, жени. И по едно време се сетил за стария рибар който му помогнал преди време с тази бележка. Отишъл при него и му казал: -Ей старче ти ми помогна сега ще ти купя яхта да ловиш риба, някоя къща да ти построя каквото кажеш, сега имам много пари. А старецът му казал: -Я се прибери у вас, отпусни се и си прочети бележката, ти май отдавна не си я чел.
Семейни 2,177 прегледа
Следващ →

Още вицове

Учителка води учиниците си на зоопарк и им казва: - Деца искам всеки един от вас да си хареса едно животно и да научи каквото може за него! Утре ще ви изпитам. На следващия ден. - Деца започвам с изпитването. Петърчо кажи ти? - Г-жо аз научих за Щрауса. Значи Щрауса е птица, която не лети с дълги крака и врат и когато се претесни си заравя главата в земята. - 6 седни си! Марийке, кажи ти? - Ами, аз научих за лъва. Той е от семейство котки и има голяма козина и е страшен. - Седни 4. Следващия.Иванчо, кажи ти! - Аммм госпожо аз научих за слона. Значи той има маде... Учителката го прекъснала и му казала: - Две, Иванчо - Ама огромни... Умира един от простуда(няква пневмония развил). И моли доктора: - Ще ти платя, но искам да напишеш. че съм умрял от СПИН! Доктора: - Но защо?!?? - Първо - ти няма да имаш грижи - СПИН не се лекува, второ - след смъртта ми никой няма да барне и с пръст жена ми, а трето - онова копеле, което от пет години спи с нея ще се обеси!!! Из живота на деловата жена: - Скъпи! Скоро ще имаме дете! Вече всичко съм уредила! Надгробен надпис: "Мила Сара, не идвай толкова често! Нека поне тук да си отдъхна!" Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър: - Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква! - Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.