Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче:
- Коонче, коонче.