Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
В ЦРУ инструктират разузнавач, заминаващ за България:
- Пристигаш в Пловдив, отиваш на улица "Иван Стоянов" 27. Натискаш третия звънец отляво. Показва се законспирирания и неизползван 20 години наш агент Гарабед. Паролата е: "Поляхте ли си незабравките?", след отговора "Нямам незабравки, но отглеждам кокичета", му предаваш инструкциите.
Пристига разузнавачът на посочения адрес, но забравил кой е бутона, чете надписите на звънците: " Гарабед Бедросян", " Гарабед Гарабедян", " Гарабед Хачекян", " Гарабед Папазян"... Звъни напосоки и казва паролата. Излиза брадясал и мургав арменец, който му отговаря:
- Абе, аз не се занимавам с тия неща, но ако търсиш Гарабед Шпионина, натисни третия звънец отляво.