Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Северна Африка, пясъци, дюни, змии и гущери. Пилот на Ту-154 аварирал и се приземил разбивайки самолета. Едвам оцелял решава да тръгне пеш, надявайки се да стигне до близкото селище, което се намирало на има няма 300-400 км. Вървял, ден, втори, трети, на 4-тия запасите от храна и вода запривършвали. Но изведниж "О чудо!" видял оазис пред себе си. Тръгнал с бърза крачка натам, но за нещастие, точно пред оазиса спял един змей. Нашият пилот, се подвоумил... В крайна сметка събрал последните си сили който намерил, взел едно дърво което намерил наоколо, и започнал да трепе спящият змей! Бил го, бил го, змея се разбудил и почнал да вика:
- Оуу чеки бе, що ме биеш бе? Стой мирен к`во станало?
Пилотът капнал от умора го загледал и рекъл:
- Е как що бе? Искам да пия вода!
Змея:
- Е пий де, кой ти пречи!?