Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Срещат се мишката и лоса. Мишката на бегом отива зад лоса и въздъхва: - Хм добреее. После пак набегом се връща поглежда го в главата и отново с въздишка. - Хм не е добре това! и така няколко пъти. Лоса ядосано;
- К’во си ме заоглеждала и к’во е добре и к’во не нищо не разбирам ?
- Абе просто ми е интересно как е възможно да имаш такива големи топки, а в същото време и такива големи рога ?