Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Млади родители трябвало да отидат при адвокат, за да подпишат някакви документи, но не успяли да намерят бавачка за малкия си син и затова се наложило да го вземат със себе си. Но нещата се проточили повече от предвиденото и малкият започнал да пищи с пълно гърло.
- Да затворим ли вратата, за да не притеснява колегите ви? - попитала майката.
- Няма проблем! - отговорил адвокатът. - Те ще си помислят, че е някой от клиентите ми, който току-що е получил сметката!