Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Тъмна нощ с мъгла. Пътува си Пешо с колата и хоп нацелва идиота отпред, които току що си е загасил фаровете. Излиза разярен навън:
- Кретен! Защо си загаси фаровете? Не виждаш ли каква е тъмница?
- Мислех си, че в моя гараж мога да правя каквото си поискам!