София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
Седи си някакъв в кръчмата и си пие ракия. По едно време влиза някакъв друг и от вратата се провиква:
- Гошо, жена ти ти е сложила рога!
Първият захвърлил веднага пиенето и хукнал. Тъкмо излязъл от кръчмата, и една кола профучала - блъснала го, размазала го, направо го счупила. Вкарали го в болница, гипсирали го целия. Лежи си той гипсиран, ръцете на една страна, краката на друга и мисли:
"Трябва да си лекувам нервите. Нито съм Гошо, нито съм женен... ! "