Помня, как в пети клас в спора "Защо е по-добре да си момиче" казах: "Защото не трябва да се бръснеш". Колко наивна съм била...
Бисери
3,510 прегледа
Следващ →
Още вицове
XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка: "Обича ме, не ме обича..."
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка: "Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде..."
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка: "Дали ме обича? Кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане..."
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора: "Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем!" и гадае: "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?"
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето - в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!"
Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари! ".
Професор много обичал да пише двойки. Един ден в училище:
- Вижте, ся. Ще задам на всеки един от вас един въпрос. Ако ми отговорите пиша три, ако ли не - две.
Излиза един и професора го пита:
- Колко стъпала има в училище?
Момчето мисли и отговаря:
- 500.
- Не е вярно, сядай си! Двойка!
И така всички се изредили, останал един. Излиза той, а професора:
- Кажи сега, моето момче колко са стъпалата в нашето училище?
- Много. - отговаря момчето.
- Колко много?
- Ааааа, товаа са два въпроса!
Питат участничка в "Мис България":
- Коя е последната книга, която прочетохте?
- Амиии... понеже в училище изучавами българска литература и сега сме на Христо Ботев, прочетох отново "Под игото".
Вървят двама през пустинята и умират от жажда . По
едно време гледат в далечината кладенец и тръгват да бягат със страшна сила към него . Стигнали и се надвесили от горе му обаче нищо не се вижда.
- Дай да хвърлим един малък камък - казал единия - за да чуем колко е дълбоко.
Хвърлили го те ама нищо.
- Да хвърлим един по-голям ! - казал другия.
Хвърлили го, ама пак нищо . Накрая видяли една траверса и с голям зор я замъкнали и я пуснали . Пак нищо . По едно време гледат една овца бяга към тях и хоп, скочила в кладенеца . Те двамата се опулили. В това време минава един овчар и ги пита :
- Абе да сте виждали една овца ?
И единия казал :
- Да бе току що скочи в кладенеца!
А овчаря :
- Ба си мамата, така яко я бях вързал за една траверса.
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.