Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли:
- Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам?
- Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал.
- Благодаря. А Вие не се ли страхувате?
- Сега не, но докато бях жив...
Човек влиза в заведение,което цялото било в лунички./нали се сещате-онези ситни бемчици,които някои хора имат по лицето си/Та всичко било на лунички-стените ,масите,столовете,чиниите,чашите,вилиците и лъжиците,абе всичко.Дошъл сервитьора-и той на лунички.Хората в заведението също били на лунички.Сервитьора попитал нашият човек:
- Какво ще желаете ,господине?
- Кафе и кола.Но може ли да ви задам един въпрос?
- Да ,разбира се.
- Това кафене да не би да е специално за хора с лунички?`Щото гледам навсякъде има...
- О,не ,не!Одеве един пиян се изсра на вентилатора.