Стои заека на пънче и пише. По едно време, покрай него минава лисицата и го пита:
- Какво пишеш, Зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това - как зайците ядат лисици!
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мене и ще ти покажа...
След известно време Зайо пак седи и пише нещо. Минава Вълкът:
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това, как зайците изяждат вълците!
- Ти да не си откачил?!
- Абе ти ела с мене и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката:
- Какво пишеш?
- Дисертация на тема: Зайците поголовно изяждат мечките!!!
- Да не си друсан, бе Зайо?
- Ела с мене и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, пълна с лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
ПОУКА: Важна е не темата на дисертацията, а това, кой е твоя ръководител!
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!