На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави - вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
- Тегля си парите.
- Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят - клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
- Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
- Утре пак ще дойда да си ги преброя.
Отишли 2 баби на гости на стара дружка – баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: „ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон“. Почерпила ги, след малко скочила пак и казала „Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон“. И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: „Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи“, а другата:“… .че ти къде видя Мара“