Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека:
- Зайо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 150 км/ч.
- Зайо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 200 км/ч.
- Зайо, напика ли се?
- Да.
На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка.
Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал:
- Вълчо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 150 км/ч.
- Вълчо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 200 км/ч.
- Вълчо, напика ли се?
- Да.
- А сега се и насери щото немам спирачки.
Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.