Какво ли е да си щастлив, се питах,
и търсих отговор в безсмисления свят
на славата и завистта и на парите,
ненужно е било това разбрах.Стига ми сега, че срещам утринта
с усмивката добра на слънцето.
Стигат ми сега две добри слова,
приятелска ръка и тишина...
В една лудница директора решил да пусне един луд на свобода. Накарал ги всеки да напише по един роман и казал че ще пусне пациента с най-хубавия роман. На другия ден само един луд бил написал роман. Директора започнал да чете.. "Един конник препускал в полето... Тъгъдъг, тъгъдът, тъгъдъг, тъгъдъг...". И така до стотната страница. И там романа завършва - "и конникът стигнал в селото"