Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Велосипедист - това е истинско бедствие за икономиката. Той не купува автомобил и не взима за него кредит. Не купува бензин. Не ползва автосервизи и автомивки. Не си прави "гражданска отговорност", каско. Не ползва платени паркинги или синя зона. Не страда от затлъстяване. А и здрав, да му се невиди! Здравите хора не са нужни на икономиката. Той не купува лекарства. Не ходи и по доктори. Просто не увеличават БВП на страната.