Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят.
- Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме.
- Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? - казва другия и посочва една картина на Ван Гог.
- Ми става бе! - отговаря другия.
Викат те шефа на музея и го питат за цената.
- Не се продава! - отсича той.
- Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко!
Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва:
- А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Често срещан надпис на някои работни места:
" Ние, можещите водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо................ "
К. Иричек, 13.12.1881
дописано:
... докато ни изгонят, или ни стегне шапката и сами си тръгнем.