Четвъртък, 10 септември 2026 | Хасково Облачно 15°

Животни

В лаборатория се правел експеримент на тема "Дали паякът може да върви, когато му липсват крака?". Когато учените се събрали около мястото за експеримента, откъснали единия крак на паяка и му заповядали: - Паяк, върви! И паякът тръгнал. Откъснали му и втория крак и пак му заповядали да върви. Паякът пак започнал да върви. Когато му откъснали и последния крак пак го накарали да върви. Обаче този път паякът не вървял. Какъв е изводът? Че при махането на последния крак на паяка той оглушава.
Оценка 5 от 1 гласа
Зайо-Байо отива в ресторанта на Баба Меца и пита: - Бабо Мецо, имаш ли торта от морковчета? - Не, Зайо, нямам торта от морковчета. Случило се така и втория път. На третия Баба Меца му казала: - Зайо, ако още веднъж дойдеш за торта от моркови ще те закача на стената. На другия ден Зайо-Байо дошъл и както казала Баба Меца така и на правила. Когато Зайо-Байо се обърнал на страни и видял портрет на Христо Ботев и казал: - Боко, Боко и ти ли чакаш за морковче?
Оценка 0 от 0 гласа
Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях. Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го: - Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл? - Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Оценка 0 от 0 гласа
На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.
Оценка 0 от 0 гласа