Сряда, 9 септември 2026 | Хасково 25°

Разни

В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Оценка 0 от 0 гласа
Африканец, американец и българин отишли на състезание кой ще стой по-дълго в пещера. Влезнал африканецът и отвътре се чуло: - Аз съм Джо синьото око! - африкаецът се изплашил и избягал. Влезнал американецът и пак отвътре се чуло: - Аз съм Джо синьото око! - побягнал и той. Влезнал българинът и тамам се подготвил да спи, попръцкал си и се чуло: - Аз съм Джо синьото око! А българина казал: - Абе, айде млъкни, да не ти насиня и другото!
Оценка 5 от 1 гласа
Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори. Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите. Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути". Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа. - Какво правите още, колега? - пита професорът. - Ами проверявам си отговорите за последен път.
Оценка 2.5 от 2 гласа
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. "Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. "Какво има? - попитал рицарят. "Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!" Да пием за верните приятели!
Оценка 0 от 0 гласа