- Марийка е истински телефон! - Какво искаш да кажеш, Иванчо? - Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.

Иванчо: -Защо ми е трудно да осъществя очен контакт с жените Марийка: -Ми много просто бе Иванчо , защото циците те нямат очи !

Прибира се Иванчо от училище със забележка в бележника "Много говори". Баща му се подписва и допълва - "А вие да чуете майка му..."

- Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. - Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.

Тича Иванчо радостен по улицата и стиска пет лева в ръката. Насреща му обаче изниква сестра му и го спира. - На къде така си се затичал бе, Иванчо? И какви са тия пет лева? - Ами аз... такова... от комсомолската организация ни искат пет лева за кино. - Как така? Аз съм председател в нея и нищо подобно няма. Я кажи веднага за какво са ти тия пари! - Ами... такова... Марийка каза, че ще ми пусне за пет лева... - А-а-а-а, не - казала сестра му - от вкъщи пари не може да излизат. Дай ги на мене, пък аз ще ти пусна. - Ами добре - съгласил се Иванчо. След като свършили сестра му възкликнала: - Леле, Иванчо, ама ти си бил страхотен любовник! Та ти си по-добър от тате! - И мама така вика.

- Абе Иванчо,защо се държиш така с мене?Аз баща ли съм ти или не??? - Аааа,стига с тези ребусчета!!!Отде ше знам аз!?

Марийка отива в едно ателие за пиърсинг. Посреща я собственика, целия в халки, пирони и разни други висулки: - Добър ден, завчера тук ми сложиха една халкичка на путенцето. - Кво, някаква рекламация ли има? Аз ли я слагах? - Не Вие, едно друго симпатично момче. Малко ми е тежичка, ако трябва да я сменим с по-лека. - Дай да видя! Свалила Марийка бикините, той гледа и вика към вътрешното помещение за работа: - Иванчо, ела бързо при мен да видиш, това ли са ти ключовете, дето каза завчера, че си ги загубил?

В училище: - Деца, подвига, на кой велик човек бихте искали да повторите? Петьо: - Искам да повторя подвига на Левски! Владо: - А аз на Христо Ботев! Иванчо: - А аз искам да повторя подвига на Джакомо Казанова. Всички негови подвизи!

- Иванчо, какво работи баща ти? - Трансформатор. - Как така? - Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.

В едно училище, учителката по литература била голяма почитателка на комунистическите идеали. Един ден тя изпитала Иванчо да си прочете домашното. Той издекламирал: - В нашата къща се родиха 5 котенца. И петте са комунистчета! Учителката била възхитена и поръчала на Иванчо да си прочете домашното на другият ден, защото ще идват от началството за проверка. Ето че дошъл момента,Иванчо станал и казал: - В нашата къща се родиха 5 котенца. Всичките са капиталистчета! Учителката станала божур червена и попитала: - Ама нали вчера бяха комунистчета, бе Иванчо? - Да госпожо, но те бяха слепички, а пък днес рано сутрин, взеха че прогледнаха.

Закъснява Иванчо за първия час. Учителкта го пита: - Какво става, че закъснаваш? - Нападна ме един бандит! - Ау! И какво ти направи? - Открадна ми домашното...

Иванчо и Марийка в леглото. - Може ли да те наричам Ева? - Защо? - Защото си ми първата. - Е, щом съм ти първата може , а аз ще те наричам Боинг. - Защо Боинг? - Защото си ми 747-мия.

Иванчо пита учителката си: - Госпожо, коя от двете жени на пейката долу, дето ядат сладолет е омъжена? Тази, която го смуче, или тази, която го ближе? - Която го ближе - отговорила госпожата. - Харесва ми оговорът Ви, но омъжена е тази в ляво, с халка на безименния пръст...

Попитали Иванчо, който вече бил студент по психология: - Защо жените говорят повече от мъжете, а мъжете мислят повече от жените. Той мислил, мислил и накрая казал: - Защото жените имат повече устни, а мъжете повече глави!!!

Иванчо пита Марийка: - Марийке, какъв го предпочиташ? - Да е дълъг, туй, че е дебел не му пречи, важното е да е корав...

Учителката пита Иванчо кое е най-хубавото цвете. - Гергината. - защо бе Иванчо. - Е как защо е тъй, щото тати казва на мама отиди да си измиеш Гергината, че мериши.

Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита: - Де беше бе, тате? - Аааа на благо бех сине. - Кво благо бе, тате!? - Аааа благо сине, благо... На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също .... Накрая детето не издържало и попитало: - Къде го това благо бе, тате? - Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери... На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита: - Какво искаш, момче? - Амииии .. благо. Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед. След пет минути лапето пак звъни: - Искам още благо! Носят му още една филия с мед. След пет минути отново звъни: - Искам още благо. Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията. Прибира се вкъщи и бащата пита: - Къде скиташ бе? - Аааа на благо бех. - И кво стана? - Ми двете ги оправих ама третата само я излизах......

Иванчо по география пред картата на света: - Знаеш ли къде е този град? - Не знам. - Знаеш ли онази държава? - Не. - Покажи поне Тихия океан! - Кой по-точно? На картата са ДВА?

Малкият Иванчо след училище минава покрай дядо и баба и спрял да ги види. Те му се радват, а той се оплаква на дядо си: - Дядо, днес на урока по химия без да искам си оцапах пръста с нещо от едно бурканче и сега не мога да си свия пръста. - Иванчо, ако ми донесеш следващия път малко от това нещо, ще ти дам 5 лева. Иванчо на следващия урок по химия свил бурканчето и го занесъл на дядо си. След няколко дена дядо и баба идват на гости у Иванчови, дядо носи домашна ракия, баба направила хубава баница, седнали големите да се почерпят в хола, а дядо вика Иванчо в кухнята: - На ти моето момче хубаво тези 50 лева. - Ти нали каза 5 бе дядо! - Аз давам 5, останалите баба ти ги даде...

В час по биология учителката пита: - Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: - Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. - Чудесно Иванчо! И така - следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: - А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: - Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. - Дядо, можеш ли я оправи тая? - Аууууууу!