- Татко, защо се подписваш в бележника с кръстче? Нали не си неграмотен? - Не искам учителят да помисли, че грамотен човек може да има такова дете!

Учителката вдига Иванчо да раэкаже какво е времето преэ зимата и Иванчо започва: -Времето е мразовито, вали сняг, има виелици... вълците се шлайфат... Учителката казала: - Иванчо, не е удобно!!! - Знам, не е удобно щото хлъзга!

Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа - една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. - Марийке ма, да не са та били? - Ба, жа ма бият! - Марийке ма, да не си паднала някъде? - Ба, жа падна! - Марийке ма, да не са та ебали? - Ба, жа ма гледат!

- Жено, кой толкова високо пъшка и вика у съседите? - Аа, това е Марийка! - Да не ражда случайно? - Не бе, забременява!

Иванчо отива в командировка за първи път след женитбата с Марийка, настанил се вечерта в един хотел, но сън не го хваща. Посред нощ слиза на рецепцията и казва на дежурния администратор: -Може ли една четка за дрехи? -Може. -дал му администраторът, но му любопитно и пита: -В два часа през нощта? Какво ще четкате? -Абе нищо няма да четкам, свикнал съм да заспивам като държа Марийка за путето, а сега като я няма, не мога да заспя. Ще хвана четката, дано заспя..

Учителката: - Сега всеки да каже любимия си глагол. Учениците: - Спя. - Ям. - Играя.. Иванчо: - За да не ме изгонят от час, ще кажа така: подобряване на демографската ситуация в страната.

Иванчо разплакан споделя с майка си: - Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше! - Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?! - Да мамо, точно за това плача...

Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва: - Отивам да донеса един морков. Марийка му отговаря: - Донеси един и за нос.

Бай Пешо среща Иванчо и му казва: -Цяло село говори, че си спал с Марийка. -А, спал съм. Цяла нощ не ме остави да мигна.

Иванчо пита учителката си: - Госпожо, вярно ли е че тока се яде? Учителката отговаря учудено: - Не е вярно Иванчо, кой ти го каза? - Как да не е вярно, снощи чух баща ми да казва на майка ми да угася тока и да го лапа.

Учителката излиза за пет минути от стаята. Като се връща гледа бюрото цялото в надписи Prodigy и един надпис Metallica. Отива тя при Иванчо и го пита: - Ти ли написа Metallica на чина? - Не, госпожо. - Не ти вярвам! - Госпожо, ама аз слушам Prodigy!

Иванчо казва на баща си: - Тате, новата класна те вика в училище. - Какво си направил пак? - Има ли значение? Отиди, няма да съжаляваш - определено е готина мацка!

Иванчо и Марийка са още бебета и майките им ги оставят с количките пред един магазин. Иванчо казва: - Марийке, дай да те опъна! - Не може, Иванчо, напишкала съм се! - Дай тогава отзад! - Не може, наакала съм се! - Сега остава да кажеш, че и зъбки ти никнат...

Иванчо при доктора: - Докторе, имам чувството, че съм лезбиец. - Какво, какво? - Сигурен съм, че съм лезбиец. - Не може да бъде. И защо мислиш така? - Ами около мен се въртят толкова хубави мъже, а аз само за жени си мисля!

Учителя към Иванчо: -Ако ми кажеш нещо което не знам, ще ти пиша тройка! Писна ми от теб! -Г-н, учителю, можете ли да забиете дъждовен червей в земята прав като пирон? -Ми... такова... не може-ще се размаже! -Ха! Не може, ама може! фиксирате го в двата края с топлийки, мажете го с лак и като се твърди-го забучвате в земята! -Дай си бележника, ще пробвам и ще реша каква оценка ще ти пиша. На другия ден Иванчо си получава бележника и гледа вътре шестица и 5лв. -Г-н учител, тук май ... няква грешка... -Ааа няма грешка, Иванчо, - шестицата е от мен, 5-те лева от жената!

Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.

Събудила се една сутрин Марийка и що да види - по гащичките й имало кръв. Бързо изтичала при майка си, за да я попита какво й има, но майка й не знаела как да обясни положението, затова пратила Марийка в селската поликлиника. Така и сторила, забързала се тя, но на улицата срещнала Иванчо, който умирал от скука и щом видял Марийка, веднага я спрял с думите: -Къде си се забързала, ма Марийке? -При фелшера. -Защо, ма? -Няма да ти кажа. -Хайде де, на мен можеш да кажеш, нали знаеш, че пазя тайна. Марийка се позамислила, но в крайна сметка решила да му покаже за какво става въпрос. Разказала му как там отдолу й тече кръв и колко е притеснена. Иванчо веднага влезнал в ролята на доктор и казал: -Вдигай роклята и сваляй гащите. Така и станало. Когато Иванчо погледнал отблизо как стоят нещата се втрещил и казал: -Как няма да ти тече кръв, ма, някой ти е отрязал пишката и даже не е зашил раната!

Иванчо се оплаква на приятел: - Струва ми се, че моите родители ме ненавиждат. - Защо така мислиш? - Дават ми странни играчки, като се къпя във ваната... - Какво ли не става за игра във ваната. - Така ли? Тостер, сешоар, разклонител?!

Иванчо среща на улицата хубавата Марийка: - Здравей, как се казваш? - А? - Как се казваш? - Марийка. - Да се разходим в парка? - А? - Да се разходимв Парка? - Добре. След един час, след като я изчукал на една полянка, Иванчо пита? - Хареса ли ти? - А? - Кеф ли ти беше, питам? - Аха, много.. - Абе ти да нямаш някакво заболяване на ушите, трудно чуваш нещо? - Не е на ушите, то е усложнение от сифилиса на слуха...

В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!