Иванчо заварил майка си и баща си да го правят. Попитал ги: - Мамо татко, какво правите? - Играем на 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. - Как се играе? - питал Иванчо. Бащата казал: - На 1 майка ти си сваля блузата. На 2 - аз си свалям блузата. На 3 - майка ти си сваля полата. На 4 аз си свалям панталоните. На 5 вкарвам количката в гаража. На 6 - я изкарвам. На 7 - майка ти си облича блузата. На 8 аз също си обличам блузата. На 9 майка ти си обува полата, а на 10 аз си обувам панталоните. И това е играта. На следващия ден Иванчо разказал на Марийка за играта и решили да я пробват. Започнали. 1,2,3,4,5,6,5,6,5,6,5,6.

Учителката отива при Иванчо, разглежда му тетрадката, тъжно въздъхва: - Иванчо, много те моля - пиши четливо! - Аха! Сега помолите да пиша четливо, а после още ще кажете, че и без грешки!

Учителката казала на децата да напишат съчинение за лятната ваканция, в което обаче обезателно трябвало да има думата "очевидно". Написали ги те, и дошло време да ги прочетат. Станал Каменчо. - Тази лятна ваканция бях с татко на море. Той плува няколко пъти от брега до шамандурата и обратно. Очевидно е добър плувец. - Бравоооооо Каменчо, 6-тица. Седни си. Станала Ванчето. - Миналата година бях с татко на ски на Витоша. Той пусна "Лалето" поне 6 пъти и нито веднъж не падна. Очевидно е добър скиор." - Браво Ванчеее, 6-тица за старанието. Седни си. Разбира се, дошъл редът на Иванчо. - Миналата лятна ваканция бях на село. Една сутрин се събудих от странен шум в градината. Ставам и какво да видя - дядо ми гони прасето с пушка по двора, а баба ми се разхожда и от джоба и стърчи вестник Times. Но тя не знае английски. Хммм, очевидно беше срала.

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...

Учителката: - Кое е обратно на смеха? Иванчо: - Секса. Учителката: - Обясни! Kак така? Иванчо: - Просто е, смехът е "ха-ха-ха" а сексът е "ах-ах-ах".

Деца, не ме нервете, стар човек съм! - казва учител по алгебра. - Ако познаете на колко години съм ще ви освободя от часовете си за един месец. - На 44! - възкликнал Иванчо. - Откъде разбра, бе Иване? - Ами, господине, имам един брат на 22 години, който е полуидиот!!!!

Малкия Иванчо пита учителката: - Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: - Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: - И от какво те е страх, ма глупачко…

Малката Марийка се връща с майка си от родилния дом. - Мамо, леля Пепи ще си има бебе ли? - Да, моето момиче. - Е, къде е бебенцето? - В корема й ,моето момиче. - Хмм, ти ми беше казала да не си смуча мръсните пръсти, защото в корема ще имам глисти. Какво трябва да смуча, за да имам бебенце??

Учителя: - Влак се движи от град А за град Б със средна скорост 60 к/ч, броя на пътниците 324 и дължината на влака е 30 м. Пита се на колко години съм аз? - Иванчо: - Вие г-н учителю сте на 32г. - Браво бе Иванчо, как позна? - Елементарно бе даскал, като задавам такива въпроси на баща ми, той казва че съм полу-идиот, а съм само на 16....

Иванчо казва на баща си: - Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. - А ти благодари ли й? - Не. Веднага настъпих и другия й крак…

- Добър ден Марийке. - Ау-у-у-у Иванчо колко бързо ме нави.

Иванчо целува страстно Марийка и по едно време й казва виновно: Извинявай Мими, аз така се увлякох, че ти глътнах без да искам дъвката! Нямах дъвка Иванчо! Много съм настинала и носът ми е пълен с мърсоли! !

20 годишната Марийка се омъжила за 60 годишния Иванчо. Направили сватбата, първа брачна нощ и сутринта тя излиза от спалнята и върви едва, едва, разкрачена. Майка й я пита: Марийке, кво ти има чедо, тоз дъртак да не те би? Не, мамо, като си легнахме ми каза че бил събирал 40 години, а аз помислих и се зарадвах, че са били пари...

Иванчо се нуждае от 100 лева, за ново колело и пише писмо с молба до дядо Господ. Чудят се в пощата, решават да препратят писмото до финансовия министър Пламен Орешарски. Усмихва се той бащински и му праща 5 лева. Иванчо пише ново писмо: "Благодаря ти, дядо Господи, ама не биваше да ми ги изпращаш по пощата, защото са ми удържали 95 лева за данъци".

Иванчо влязъл в затвора за изнасилване и попаднал в килия заедно с един циганин. Той си седял мирно, за да не си изяде боя и нещеш ли циганина го попитал съвсем учтиво: - С васлин или без васлин ? - Ааа... сакън нидей така бе биритшед! - измънкал изплашено Иванчо. - Абе с васлин или без васлин ва!!! - казал разярено мангала. "Абе с вазелин по мекичко ще влиза, тай и тай ще ме..." помислил си Иванчо и смело казал: - Емчи хубао с васлин! Циганина с голямо удоволствие извикал в екстаз: - Васлине, ила тука уа, ша гу ибем и двамата!!!

Имало една крава, която се казвала Марийка Непокоримата и бик - Боби Ташака. Веднъж Боби я вижда и започва да тича към нея. Тича, тича, тича, прескача една ограда и Марийка му казва. - Аз сам Марийка Непокоримата, но за теб съм само Марийка, защото ти ме покори. Боби отговаря: - Аз са Боби Ташака, но за теб съм само Боби, защото ташака остана на оградата.

Иванчо си говори с баща си: Иване, ти реши ли какъв искаш да станеш като пораснеш? - Тате, искам да стана мияч на басейни! - Точно това ли? - А, не само. Може и градинар, водопроводчик, доставчик на пица. Бащата се замислил, почесал се по тила, и се провикнал към майката: - Цецо, ма! Синът ни май е намерил касетата.

В час по рисуване. И за цял час наш Иванчо нарисувал ето това: |---------| | | | | | | Учителят му вика: - Абе Иванчо, за цял час само това ли нарисува бе? Какво е това? - Ами господине това е слон варви по въже. - Е хубаво ама каде е слона бе Иванчо? - А, той мина господине!

Иванчо се прибирал с колелото от училище, бързайки за вкъщи, да метне чантата и да бяга при Марийка, но минавайки през моста му се пука гумата, пада от моста и умира. На погребението всички оплакват ранната смърт на Иванчо и казват по някоя дума. Дошъл ред на баща му: - Иванчо, Иванчо от пукната гума се роди и от пукната гума умря.

Иванчо отива на училище с подуто и насинено лице. Учителката разтревожено го пита: - Иванчо, защо лицето ти е подуто и насинено? - А нищо. Кацна ми оса на бузата. - И те ужили? - Не, татко я уби с лопатата.