Сряда, 9 септември 2026 | Хасково Слънчево 29°

Иванчо и Марийка

Отива Иванчо на училище със синина под окото: -Какво се е случило детето ми? -пита учителката. -Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита: -Заспа ли? -А аз викам: -Не. И той се завъртя и без да иска ме удари. На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило. Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита: -Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син. -Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита: -Заспа ли? -Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита: -Влезна ли? -А аз викам: -Кой?
Оценка 5 от 1 гласа
Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало. Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал: Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата! -Сигурен ли си, че това е нашето котенце? -Много прилича но пак ще проверя! На следващото междучасие Иванчо идва разочарован: -Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
Оценка 0 от 0 гласа