Четвъртък, 10 септември 2026 | Хасково 16°

Любими Герои

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Действието се развива в лудницата на 4-ти километър.<BR>Двама луди си седят на пейката, а единият седнал на вестник. Минава фелтшерът :<BR>- Как сте господа?<BR>- Добре.<BR>- Защо си седнал на вестник?<BR>- За да съм по-високо от другите!<BR>След една седмица боядисали лудницата червена и лудите я изяли. Оправили я, но я боядисали зелена.<BR>Минава фелтшерът и вижда как са се събрали около нея и им течат лигите.<BR>- К’во прайте бе момчета - чакаме да узрее!<BR>Късно следобед минава на проверка доктора и пита как са след лекарството.<BR>- Ти как си?<BR>- Добре.<BR>- А ти как си?<BR>- Господ ми каза да не казвам!<BR>В този миг един се отвива от одеалото и казва:<BR>- Нищо не съм му казвал Бе!!!!!
Оценка 0 от 0 гласа