Петък, 11 септември 2026 | Хасково Слънчево 19°

Любими Герои

Един кораб претърпял корабокрушение. Оцелели единствено боцмана и неговия папагал, които били изхвърлени на необитаем остров. Един ден папагала се задал от някъде крещейки: - Шефе, шефе, там има жена! - Къде?! - скочил боцманът и хукнал след папагала. Докато летял папагалът през цялото време крещял: - Ох, какви крачета! - Ох, каква талия! - Ох, каква фигура! След дълго бягане през тропическия лес папагалът казал: - Ето я! - Идиот с идиот, това е папагалка!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. - Чапаев, да взема да го хвърля тоя чувал, а? - В никакъв случай няма да го хвърляш! В него са плановете за превземане на Париж. - Чапаев, да хвърля тоя чувал, а? Белите вече ни настигат, ще ни хванат! - Няма ва го хвърляш за нищо на света! Вътре са плановете за превземане на Париж. С много мъка и бягане двамата се спасяват от белите. Спират на една полянка, пльосват се задъхани на земята и Петка се обажда: - Я да видя тоя план за превземането на Париж! Чапаев изтръсква чувала с картофи на земята. - Това ли ти е плана? - Да! Ето виж! започва да подрежда картофите Чапаев. Тук сме ние, а тук е Париж...
Оценка 0 от 0 гласа
Тиха вечер в Резиденцията на Консула. Елегантни двойки се придвижват в такт с нежна валсова музика. Внезапно вратата на балната зала се отваря с трясък и вътре нахлува ревящ от възторг безкомпромисно пияният Поручик Ржевски. С опитни хватки си запробива път към множеството към една млада, руса и красива дама в бяло, ревейки по пътя: - Ах, Наташа, Наташенка! Да знаете какъв виц ми казаха! Ще Ви паднат циците от смях Наташа се обръща по посока на гласа с руменина от притеснение по бледите бузи. Поручик Ржевски рязко спира пред нея и с разочарован глас казва: - О! Явно вече са Ви го казали!
Оценка 0 от 0 гласа