Сряда, 9 септември 2026 | Хасково Слънчево 29°

Червената шапчица

Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
Оценка 0 от 0 гласа
Червената Шапчица, Роджър Зелазни Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й. Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни. - Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността. Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, по Реймънд Чандлър Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой. Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.
Оценка 5 от 1 гласа