Две момчета играят футбол в парка. Изведнъж някакво отвързало се куче налита на едното от тях. Другото вдига една намираща се наблизо греда, удря с нея кучето, чупи му врата и го убива. Минаващ наблизо спортен репортер става неволен свидетел на случката, отива до момчетата, вади бележник и започва да записва: — Невръстен фен на ЦСКА спасява приятел от отвързал се звяр. Момчето – спасител го прекъсва: — Аз не съм от ЦСКА. Репортерът започва отначало: — Малък славист спасява приятел… — Но аз не съм и от „Славия“ – заявява момчето. — А от кои си тогава? — От „Левски“, кои други? – заявява гордо фенът. Журналистът пише: — Малолетен престъпник убива домашен любимец!

Дете попитало баща си: — Тате, пръднята тежи ли? — Не, сине, защо питаш? — Е щом не тежи, значи съм се насрал…

Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара. — Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена. — Да ама я я удари между рогата. Ударил той козата между рогата, а тя: — Меее. — Кво толкова, вика „мее“. Коза като коза. — Ама я я удари пак. Ударил я той между рогата и тя пак: — Меее. — А бе я не ме будалкай. — Не бе, удари я по-силно, ама яко. Ударил той с всичка сила, а козата: — Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой…

За да се ориентирате в гората къде е Юг, трябва да погледнете някое дърво. Ако дървото е палма, то Юг вече е тук!

- Раната на главата ви е доста тежка. Сигурно са ви нападнали за пари? — Така е, докторе. — Бихте ли познали нападателя, ако ви го покажат? — Естествено, докторе, кой не познава жена си.

Една мравка носи на гърба си гъсеница. Друга мравка я среща и я пита: — Какво е това на гърба ти? Мравката отговаря: — Нося си космодиск…

Отива при доктора двойка: — Докторе, я ни вижте по време на секс, Мисля, че нещо не е както трябва. Започват те да… Стонове, пъшкания, оргазъм. Доктора: — Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса. Платили и си тръгнали. На другия ден пак. — Докторе, погледнете пак! И пак… Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали. Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал: — Защо ме мъчите, бе хора? — Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.

Братче и сестриче се карат за последния бонбон в кутията. Майката: — Джери, защо не отстъпиш на сестра си? По-умният винаги отстъпва. — Да не съм толкова глупав, че да съм по-умен?

- Колко полицаи са необходими, за да се смени крушка? — Шест! Един стъпва на масата и хваща крушката. Четирима хващат масата и започват да я въртят, а шестият стои до вратата с изваден пистолет и внимава да не дойде тока и да ги убие!

Най-сигурният начин да запомниш рождения ден на жена си – един път да го забравиш.

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

Ай би ем са изобретили нов компютър и на презентацията предлагат на журналистка да му зададе въпрос. Тя пита: — Къде е баща ми? Компютърът: — Лови риба по крайбрежието на Флорида. — Това е грешка. Баща ми почина преди 20 години. Изобретателите: — Компютърът не греши. Перифразирайте въпроса си. — Къде е съпругът на майка ми? Компютърът: — Почина преди 20 години, а баща ви лови риба по крайбрежието на Флорида…

Разговор между баща и син: — Защо са ти зачервени очите? — Пуших трева… — Лъжеш… Пак си ревал, пе*ал малък!

Съд.Съдията пита обвиняемия: — Защо избягахте от затвора? — Исках да се оженя… — Странни са Ви представите за свобода…

Голяма акула учи малкото акулче как се ядат хора: — Като видиш човека, първо вадиш перката над водата да се вижда и правиш един голям бавен кръг около него, след това правиш по-малък и бърз кръг, и тогава го ядеш. — Добре, мамо, не мога ли да го изям направо? — Можеш, но трябва да го ядеш с гомната…

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!

Прибира се мъж в 6 сутринта след цяла нощ поркане. Отваря му жената сънена и казва: — Надвам се, че имаш добро оправдание за часа, в който се прибираш? Мъжът отговаря: — Закуска, скъпа!

Зъболекарят обяснява на пациента: — Имате един мъртъв заб. Да му направим ли коронка? — Не, предпочитам да го погребете без церемонии.

Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри: — Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас? Първият: — Ами, добре би било, да кажат – „Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината.“ Вторият: — Аз пък бих искал, да кажат – „Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел… “ Третият: — Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: „Гледaй, гледай, той мърда!!!“

Директор на фирма излизал в отпуск и затова извикал заместника си и му казал: — Оставям те да ме заместваш докато ме няма. Ако искаш да чукаш секретарката, само й кажи „Ела в канцеларията ми да сключим едно договорче“ и тя си знае работата. Минали няколко дни и на заместника му се приискало да чука секретарката и казал да дойде в канцеларията да сключат едно договорче. Тя казала: — Шефе, не може, тъй като съм в месечен отчет. След малко обаче размислила и му се обадила: — Може да сключим договора устно или със задна дата. — Няма нужда вече, аз го минах на ръка.