- Как псуват джедаите? — Нека майка ти бъде с мен!

Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоаето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка. — Приемете моите дълбоки извиненя, – казва той, – но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите. — Разбира се, че ви прощавам, – отвръща девойката с усмивка, – а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз живея в стая 613…

Учителката дава задача да се напише изречение с думата „захар“. Малкият Иванчо пише: „Пия чай с лимон.“ — А къде е захарта? – пита учителката. — Разтворила се е…

Две мутри си вървели и на едната и се изакало птиче на рамото. Другата казала: — Да ти дам кърпичка? — Аааа, къде щи ходя да му бърша газа!

- Ало, такси! Свободен ли сте? — Не, госпожо, женен съм.

- Трябва нов хладилник да се купува! — Какво стана със стария, повреди ли се? — Не, няма къде повече магнитчета да слагам.

Студенти си лежат по леглата в стаята. Единият казал: — Искате ли да си гледаме прасе в стаята! Ще си имаме салами, пържоли, наденици… Вторият казал: — Не… много е мръсно! Третият огледал бъркотията в стаята и казал: — Нищо бе! То ще свикне!

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

- Подсъдими, защо сте казали на нападналата ви банда, че не умеете да се биете и след това сте убили трима души? — Защото в специалните части ни учиха да убиваме, не да се бием.

- Докторе, мъжът ми не ме задоволява. — Ами намерете си любовник! След месец. — Докторе, вашият съвет не ми помогна: намерих си трима любовника, но мъжът ми продължава да не ме задоволява.

Катаджия спира кола за превишена скорост: — Глоба 100 лева! — Защо толкова много? — Спешно ми трябват много пари.

Лягат си мъж и жена. Мъжът има желание за… — Скъпи, не днес, главата ме боли. — За щастие няма да ми трябва главата ти…

- Докторе, боли ме язвата. — Пиеш ли? — Па сипи!

- От днес ще смятаме с компютри! – казва учителката на първокласниците. — Супер! – радват се децата. — Така, кой ще ми каже, колко ще бъде ако се прибавят пет компютъра към дванадесет компютъра.

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Мъж и жена се карат: — Ама ти си била голяма идиотка ма! — Ами идиотка ще съм. Ако се бях омъжила за генерал, щях да съм генералша.

На самотен остров попаднали двама корабокрушенци. Единият носел чувал злато, а другия – петел. Първият пригладнял и казал: — Хайде да играем на продавачи и купувачи. — Добре – отвърнал другият. Почнали да се търгуват: — Я, колко красив петел! За колко го продаваш? — За един чувал злато. — Много скъпо! — Ами, виж някъде, ако има по евтин…

Катаджия спира кола. Започва да проверява всичко – книжка, талон, гражданска отговорност, аптечка, пожарогасител и т.н. Шофьорът не издържал и попитал: — Нещо да нямам? — Съвест нямаш!

- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. — Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. — При катастрофа ли? — Не. Умря от глад.

В травматологията разговарят болните целите в гипс. — Ти как пострада? — Натресох се в един гараж. — Колата, разбира се, е на сол? — Не, аз се прибирах пеша.