Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"
Вълкът среща заека да бяга из гората с една уредба в ръцете, и го спира:
- Къде бягаш с тая уредба, бе?
- Ами, да ти кажа Вълчо, преди малко Лиска ме покани у тях! Ама то какво да ти кажа..... постелила едни розови чаршафи, запалила едни ароматизирани свещи..... голяма чудо! И, моля ти се, легна на леглото, разчекна се и вика "Зайо, вземи от мен най-ценното ми!"
- И ти какво, взема урудбата и хукна ли, бе идиот? - питал го вълкът - Много си глупав, бе!
- Ти като си по умен върви вземай секцията, от дъб е!