Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!
Тодор Живково време, младо момиче си върви из улиците, прибира се у дома. В една тъмна уличка я хваща изнасилвач и започва да я съблича.
-..МИЛИЦИЯ!!!МИЛИЦИЯ!!!
-МЛЪКНИ!!!!
-МИЛИЦИЯЯЯ!МИЛИЦИЯЯЯ....МИ...МИ...МИЛИ ЦЕЛИЯ!