КОНФУЦИЙ
Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
- Тази нощ сънувах, че съм пеперуда - отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
- Какво толкова странно имало в това.
Конфуций продължил:
- И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций...
Млад човек върви в пустинята с камилата си, и много му се иска жена. И понеже няма, хваща камилата. Но тя постоянно се мърда, дърпа, не му е удобно на човека. По едно време пристига чудно красива арабска принцеса:
- Ти ли си принцът мой?
- Аз съм, аз съм - лъже разбира се пътника.
- О, принце мой! Откога те търся! Твоя съм! Каквото и да пожелаеш, ще ти го изпълня!
- Каквото и да пожелая? Колкото и... мръсно да е то?
- Разбира се - смигва му принцесата.
- Добре! Супер! Хайде тогава да ми държиш камилата, докато я оправям, че много ми бяга!